Постинг
04.10.2008 23:58 -
Вяра, Надежда Любов !
Когато забравиш за своята същност
и времето тръгне през тъмен тунел...
Щом мъка усетиш, останал безпътен,
а животът към ада е сякаш поел...
Щом се почувстваш сломен, на земята...
И от удар жесток главата си свел...
Щом виждаш студена, сурова съдбата
със теб да играе в нечестен дуел...
Когато се питаш за какво да останеш...
И въглени сякаш изгарят кръвта...
Погледни в себе си...Там ще ги намериш
Вярата... Надеждата... И Любовта!
Търсене
Блогрол