Листопад от слънчеви лъчи
посипва се, където вчера е валяло.
Споменът потънал в кал крещи,
а времето за нас е вече спряло.
Водопади от изсъхнали цветя
се разстилат по ливади тучни...
Облакът пред слънцето изгря
и дните ни направи сиви, скучни.
Лава огнена от чувства стари
души безбрежни в пепелища срива
и полепват въглени - поквари,
където миналото любовта изтрива.
Дъждовна буря с гръмотевици приижда
Трясък чу се и водата мигом рукна...
А под лековитите и ласки – там се вижда,
как живота се заражда – цвете пукна!
И в него бе стаена малката надежда,
че всичко пак при мен се връща,
че тъй съдбата милостива ми отрежда -
изстинало сърце отново обич да прегръща.
Скроен е човекът, като стихия природна -
разрушава, а после вдъхва живот...
Сърце му притежава сила самородна...
От любов умира и пак след това надява хомот.
НОВИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Защо европейците ненавиждат русите ? - Г...