Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2008 11:18 - По-
Автор: zapetayka Категория: Изкуство   
Прочетен: 3744 Коментари: 4 Гласове:
0



 

Когато вярата притихва под дърветата

и кротко, с тихи стъпки си отива,

с далечен шепот бавно по пътеката,

тя става, сякаш още по-красива...

Когато любовта угасне незапалена,

посяла над света мечта изплакана,

тя тръгва си - да бъде изоставена

и сякаш става още по-очаквана...

Когато мъката отрови в мене утрото

и влее се в замръзналата зима,

аз виждам я, понесла ме към бъдното,

в изстрадан път - по-мъдра да ме има







Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cornflower - super
30.03.2008 11:29
super
цитирай
2. zapetayka - cornflower...
30.03.2008 11:46
Когато нещо си отива, то по-красиво е от всякога и по-желано, и по-..., и по-...
Благодаря!
цитирай
3. viki02 - а не би трябвало да е така,
09.04.2008 05:25
преразгледай пътя. Защо да е по-желано, когато си отива?
цитирай
4. zapetayka - viki02
10.04.2008 23:00
Уви, хората сме такива, когато имаме нещо до себе си, тогава все гледаме в страни и търсим друго. Не оценяваме докрай това, което имаме. А после?- после връщаме лентата назад и съжаляваме...
Това не бива да допускаме- наистина!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zapetayka
Категория: Изкуство
Прочетен: 45306
Постинги: 14
Коментари: 10
Гласове: 103
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031