Изпих бутилката на спомена
със виното на мойта самота.
И плача аз и те желая огнено,
но ти си с нея пак в нощта...

И на иконата се моля силно
и зная, че това е грях...
Не се страхувам аз от пъкала,
без твоите целувки ме е страх...

Тя има те и по закон е твоя,
и няма никога да я раня,                    
ще се старая никога да не узнае
за мен, за другата във любовта...

Пак шапка невидимка аз ще сложа
и в тъмна доба в полунощен час
ще те извикам  с мисъл и с копнежа,
откраднат мой ще си и твоя ще съм аз