Прочетен: 1076 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.02.2008 21:56
Като прашинки из Вселената ,
понесло ни е времето на своите крила.
Работим ,бързаме , надяваме се страдаме…
И мислим , че това е Вечността .
В любов и мъка , в радости и скърби ,
пренасяме се през живот – химера.
И въпреки , че всеки ден различен е ,
дали и ние по-ралични сме от вчера ?
Спиралата ни се върти нагоре към безкрая ,
Но ние в кой ли неин кръг сме спрели ?
При всичкото ни тичане и бързане ,
Движение някакво дали сме произвели ?
Пари и вещи , власт и слава гоним
Завиждаме си , мразим се и пречим си ,
А пътят ни стои самотен във очакване
да проумеем , че встрани от него сме.
Забравяме че сме дошли със мисия ,
забравяме , че можем да обичаме …
И искаме ,и трупаме , и бързаме ,
и във фалшиви истини се вричаме .
А колко малко трябва ни наистина –
Да спрем за миг и в себе си да вникнем ,
А после със любов да се попитаме :
Това ли искам и щастлив ли съм наистина?
Кога последно поздравих с усмивка изгрева
и просълзих се от тъгата в залеза ?
Кога усетих за последно мириса на цветето
и нежното помилване на бриза ?
С детето в мен , кога последно тичах
из росната трева щастлив и бос ?
Кога на някой срещу мене се усмихнах
и го погледнах нежно , със любов ?
Повлечени от бързото течение на времето
Забравяме кои сме и защо сме …
Но нека спрем за миг и се запитаме
Това ли исках от живота си ?