Додето сме млади, додето сме хубави,

Обичта покрай нас все кръжи и кръжи...

Очите ни срещат погледи влюбени,

Ушите ни слушат мили лъжи –

И ний разцъфтяваме като горди кринове,

Къпани от ласкави дъждове,

Галени от ветрове копринени,

Блеснали в лъч мигновен...

Но когато очите ми избелеят

И по ръцете избият кафяви петна,

Когато косата ми със снега се слее

И стана просто стара жена –

От всички, които са ме любили,

Край мен ще остане само един:

И за него аз ще съм винаги хубава,

Неотделима, както преди.

Той ще милва ръката ми стара и грозна,

Ще ме води полека с усмивка добра...

Затова сега мисля със нежност за този,

Със когото ще се състаря.