Понякога животът ни се струва
и скучен, и себичен, и безличен.
Понякога е тъжно да обичаме,

Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?                           
Животът ражда първите миражи

Изпих бутилката на спомена
със виното на мойта самота.
И плача аз и те желая огнено,

Като прашинки из Вселената ,
понесло ни е времето на своите крила.
Работим ,бързаме , надяваме се страдаме…

Додето сме млади, додето сме хубави,
Обичта покрай нас все кръжи и кръжи...
Очите ни срещат погледи влюбени,

Любовь не узнать невозможно,
И, Её - невозможно понять;
А, можно, Её, осторожно,

 
Ако бъдем хора, вместо победители,
ако бъдем честни, вместо безразлични,